Jun 9, 2010, 11:15 AM

Отидоха си, комшу... 

  Poetry » Phylosophy
732 0 14

Отидоха си, комшу...

 

Хей там, отгоре, на баира
пет къщички, под връх стоик.
Ни "Бърза Помощ" ги намира,
ни пощальонът носи плик...

Тежко се съмва. Пак валяло.
От вятър портичката хлипа.
Завива куче на умряло.
Привършил на живота клипа.

Със пот катеря по скалата.
Във гърлото напира вик.
Лежат, прегърнати в кревата,
старица труп, до труп старик...

 

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ммдааа...Запознах се с млад човек(около 30 +няколко г.),живеещ на село-в града няма работа и доде се разписва на месец при безработните,отишъл да гледа болната си,самотна баба.Попитах го колко е голямо селото,той каза било голямо-сигурно 350-400къщи...,а колко хора,колко жители има?Отговорът беше:Чакай да си ги преброя...и след малко:23 +мен,станахме 24.Та това е дейсвителността у наше село.
    Благодаря за стихото,Зем!
  • Уви! Опустява не само махалата, опустява България!
  • Тъжната истина..
    Поздрав, Зем!
  • Разплаква...
    Поздрав за стиха,Зем!
  • Тъжна истина!Хубав стих!Поздрав!
  • !!!*
  • Тъжно Поздрав от мен!!!
  • Обезлюдяването на българското село... Поставил си отдавна наболял проблем в поетична форма, по вълнуващ начин. Много хубав стих.
    Поздравления за майсторството!
  • Много тъжно бе Зем,знам ,че това е действителността но....
  • !!!
  • Истинско, докосва и най-жилавата струна на душата! Поздравления!
  • тъжно, даже гадно тъжно, но истина...
  • Ох,вярно...
    http://www.monitor.bg/article?id=247328
  • Бих променила

    Разсъмва тежко. Пак валяло.

    за да се запази ритъмът.

    Хубав стих, докосващ. Поздрави.
Random works
: ??:??