9.06.2010 г., 11:15

Отидоха си, комшу...

902 0 14

Отидоха си, комшу...

 

Хей там, отгоре, на баира
пет къщички, под връх стоик.
Ни "Бърза Помощ" ги намира,
ни пощальонът носи плик...

Тежко се съмва. Пак валяло.
От вятър портичката хлипа.
Завива куче на умряло.
Привършил на живота клипа.

Със пот катеря по скалата.
Във гърлото напира вик.
Лежат, прегърнати в кревата,
старица труп, до труп старик...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ммдааа...Запознах се с млад човек(около 30 +няколко г.),живеещ на село-в града няма работа и доде се разписва на месец при безработните,отишъл да гледа болната си,самотна баба.Попитах го колко е голямо селото,той каза било голямо-сигурно 350-400къщи...,а колко хора,колко жители има?Отговорът беше:Чакай да си ги преброя...и след малко:23 +мен,станахме 24.Та това е дейсвителността у наше село.
    Благодаря за стихото,Зем!
  • Уви! Опустява не само махалата, опустява България!
  • Тъжната истина..
    Поздрав, Зем!
  • Разплаква...
    Поздрав за стиха,Зем!
  • Тъжна истина!Хубав стих!Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...