5 апр. 2007 г., 00:54

Отишло си е смуглото ми лято

Поэзия

893 0 12

Отишло си е смуглото ми лято,
на пръсти си е тръгнало само.
Белязало до цветност песентта ми,
жигосало душата ми завинаги...

Запазих във съня си цветни спомени,
запомнили са дланите ми топъл полъх,
които вятърът със светли думи, нежни,
за мен шептеше в слънчев полет.

Отишло си е смуглото ми лято,
оставило във мен най-жарката искра.
Със нея паля на съня си цветовете,
и пак по лятному в любов трептя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Благодаря ти Моряко, радва ме твоят задълбочен анализ!
Благодаря ти Светлана и на теб Катя!

2007-04-08T15:51:06+03:00
sailor1 (Морякът)

Лятото отива, само ако човек го намрази! Но ако го носи в душата си, в сърцето си, в мечтите си - то е винаги с теб, около теб и ти ще живееш в него! Прочетох и други неща и затова казвам - не си е отишло твоето смугло лято! Можеш да ми вярваш!

2007-04-08T15:26:25+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Не си е отишло щом по лятному в любов трептиш!

2007-04-06T06:48:14+03:00
катеринарина (Катя)

Това, което е в душите и сънищата ни е по-реално от всяка реалност. За това съм убедена, че в теб е вечно лято, Джейн. При това смугло и искрящо.

2007-04-05T19:02:11+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Благодаря Веси!

2007-04-05T17:34:02+03:00