Отишло си е смуглото ми лято
Отишло си е смуглото ми лято,
на пръсти си е тръгнало само.
Белязало до цветност песентта ми,
жигосало душата ми завинаги...
Запазих във съня си цветни спомени,
запомнили са дланите ми топъл полъх,
които вятърът със светли думи, нежни,
за мен шептеше в слънчев полет.
Отишло си е смуглото ми лято,
оставило във мен най-жарката искра.
Със нея паля на съня си цветовете,
и пак по лятному в любов трептя.
на пръсти си е тръгнало само.
Белязало до цветност песентта ми,
жигосало душата ми завинаги...
Запазих във съня си цветни спомени,
запомнили са дланите ми топъл полъх,
които вятърът със светли думи, нежни,
за мен шептеше в слънчев полет.
Отишло си е смуглото ми лято,
оставило във мен най-жарката искра.
Със нея паля на съня си цветовете,
и пак по лятному в любов трептя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
