Apr 5, 2007, 12:54 AM

Отишло си е смуглото ми лято

  Poetry
891 0 12
Отишло си е смуглото ми лято,
на пръсти си е тръгнало само.
Белязало до цветност песентта ми,
жигосало душата ми завинаги...

Запазих във съня си цветни спомени,
запомнили са дланите ми топъл полъх,
които вятърът със светли думи, нежни,
за мен шептеше в слънчев полет.

Отишло си е смуглото ми лято,
оставило във мен най-жарката искра.
Със нея паля на съня си цветовете,
и пак по лятному  в любов трептя.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Моряко, радва ме твоят задълбочен анализ!
    Благодаря ти Светлана и на теб Катя!
  • Лятото отива, само ако човек го намрази! Но ако го носи в душата си, в сърцето си, в мечтите си - то е винаги с теб, около теб и ти ще живееш в него! Прочетох и други неща и затова казвам - не си е отишло твоето смугло лято! Можеш да ми вярваш!
  • Не си е отишло щом по лятному в любов трептиш!
  • Това, което е в душите и сънищата ни е по-реално от всяка реалност. За това съм убедена, че в теб е вечно лято, Джейн. При това смугло и искрящо.
  • Благодаря Веси!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...