Mariq_Vergova (Мария Вергова) Mariq_Vergova (Мария Вергова)
30 109
21 окт. 2008 г., 09:06

Отивай си, любов!

1K 1 6


Отивай си от мен, любов!

 

Върви си!

 

Махни се и сама ме остави!

 

Натрапница си ти!  Иди си!

 

Но с тебе и сърцето ми вземи!

 

Че то отдавна вече не е живо.

 

Боля го толкоз много, че не издържа.

 

Разкъсано,  измамено,  подритвано,

 

от болка виещо,  умря.

 

И ти,  любов,  умри със него!

 

Не искам повече да ме гориш.

 

Една душа във мен остана само.

 

Тръгни!

 

Все още нея можеш да спасиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Вергова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0