Отивай си от мен, любов!
Върви си!
Махни се и сама ме остави!
Натрапница си ти! Иди си!
Но с тебе и сърцето ми вземи!
Че то отдавна вече не е живо.
Боля го толкоз много, че не издържа.
Разкъсано, измамено, подритвано,
от болка виещо, умря.
И ти, любов, умри със него!
Не искам повече да ме гориш.
Една душа във мен остана само.
Тръгни!
Все още нея можеш да спасиш!
© Мария Вергова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
