21.10.2008 г., 9:06 ч.
Отивай си, любов!
Отивай си от мен, любов!
Върви си!
Махни се и сама ме остави!
Натрапница си ти! Иди си!
Но с тебе и сърцето ми вземи!
Че то отдавна вече не е живо.
Боля го толкоз много, че не издържа.
Разкъсано, измамено, подритвано,
от болка виещо, умря.
И ти, любов, умри със него!
Не искам повече да ме гориш.
Една душа във мен остана само.
Тръгни!
Все още нея можеш да спасиш!
© Мария Вергова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесах!
-
спасение няма...
Спаси я!
Поздрав!* -
стихът е поразяващ,сякаш намерил най-съкровените чуства в сърцата на хората.Поздравления!
-
Не се лишавай от любов! Раздай я на хората! А не забеляза ли, че е влязла в душата ти!? Стихът ти е прекрасен! Поздрави!
-
Не, няма да си тръгне...При тази енергия и красота на стиха ти...не...Сърдечни поздрави!
-
"...Една душа във мен остана само.
Тръгни!
Все още нея можеш да спасиш!"
поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
