Отивай си, любов!
Отивай си от мен, любов!
Върви си!
Махни се и сама ме остави!
Натрапница си ти! Иди си!
Но с тебе и сърцето ми вземи!
Че то отдавна вече не е живо.
Боля го толкоз много, че не издържа.
Разкъсано, измамено, подритвано,
от болка виещо, умря.
И ти, любов, умри със него!
Не искам повече да ме гориш.
Една душа във мен остана само.
Тръгни!
Все още нея можеш да спасиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Вергова Всички права запазени
