2 мар. 2018 г., 00:38
Отивам на реката, не да плача
Отивам на реката, не да плача,
аз искам да открия твоя лик
във бързеите чисти и да чакам,
за да дочуеш моя кански вик.
Отивам на реката, не да плача,
а дъх да си поема на брега,
на който с теб оставахме до здрача,
заклели се пред бурната река.
Отивам на реката, не да плача,
сред сенки на дървета – в самота,
ще седна и ще слушам пак да грачат
в прощален хор и птици, и цветя.
Отивам на реката, не да плача,
отивам за да вляза и така,
отпуснал се, водата да ме влачи...
Ще те настигна ли във вечността?
© Данаил Таков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодарности, радвам се, че сте намерили нещо, което да ви заинтригува в моите стихове. Поздрави!
-
Не знам как стигнах до това стихотворение, но то ми допадна с различността си и ме накара да прочета и другите Ви. И те не ме разочароваха. Има много стаена горест и това придава сила на думите.
-
Благодарско за мненията и коменнтарите! Страхотни сте
-
Много хубаво! Поздрави!
-
Хареса ми! Приеми моите поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
