Отивам на реката, не да плача
Отивам на реката, не да плача,
аз искам да открия твоя лик
във бързеите чисти и да чакам,
за да дочуеш моя кански вик.
Отивам на реката, не да плача,
а дъх да си поема на брега,
на който с теб оставахме до здрача,
заклели се пред бурната река.
Отивам на реката, не да плача,
сред сенки на дървета – в самота,
ще седна и ще слушам пак да грачат
в прощален хор и птици, и цветя.
Отивам на реката, не да плача,
отивам за да вляза и така,
отпуснал се, водата да ме влачи...
Ще те настигна ли във вечността?
© Данаил Таков All rights reserved.
