Mar 2, 2018, 12:38 AM

Отивам на реката, не да плача 

  Poetry » Love, Landscape, Other
653 1 5

Отивам на реката, не да плача,

аз искам да открия твоя лик

във бързеите чисти и да чакам,

за да дочуеш моя кански вик.

 

Отивам на реката, не да плача,

а дъх да си поема на брега,

на който с теб оставахме до здрача,

заклели се пред бурната река.

 

Отивам на реката, не да плача,

сред сенки на дървета – в самота,

ще седна и ще слушам пак да грачат

в прощален хор и птици, и цветя.

 

Отивам на реката, не да плача,

отивам за да вляза и така,

отпуснал се, водата да ме влачи...

Ще те настигна ли във вечността?

© Данаил Таков All rights reserved.

Произведението е включено в:
  629 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодарности, радвам се, че сте намерили нещо, което да ви заинтригува в моите стихове. Поздрави!
  • Не знам как стигнах до това стихотворение, но то ми допадна с различността си и ме накара да прочета и другите Ви. И те не ме разочароваха. Има много стаена горест и това придава сила на думите.
  • Благодарско за мненията и коменнтарите! Страхотни сте
  • Много хубаво! Поздрави!
  • Хареса ми! Приеми моите поздравления!
Random works
: ??:??