Oтивам си...
Oтивам си и скоро няма да се върна,
о, ще ви липсвам ли? Не зная...
На друг фронт моите химери ще възвърна,
фронталните мечти ще опозная.
Отивам си и скоро няма да се върна.
О, ще ви липсвам ли? Не зная...
Идеалите в реалност моя ще превърна,
да се докажа, за това мечтая!
По пътя хора нови аз ще срещна.
И лоши, и добри, във всеки кръгъл час,
но няма да я има тръпката гореща,
онази обич, която е от вас!
***
Но ето... дОйде време,
аз ставам, тръгвам, отминавам,
онези спомени ме парят във дъжда
и влакът тръгва, бремето завинаги остава,
а чувствата са жертви, хванали ръжда.
Очите ми остават в отминаващи картини
и аз съм тръгнала на дълъг път,
заветен глас нашепва ми с години
„Дете... твоето място не е тук!"
Сега съм тръгнала да диря нещото свещено,
поела съм по този дълъг път!
Да сбъдна аз мечтите съкровени,
аз знам, моето място не е тук!
***
Отивам си и скоро няма да се върна.
О, ще ви липсвам ли? По пътя продължавам!
Сълзите в смях безкраен ще превърна...
И ще успея! Обещавам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
