10 июл. 2008 г., 21:09

Отивам си 

  Поэзия
858 0 4
 

 

Нощта се спуска, 

изгряват и звездите,

вятърът около мен препуска,

бавно стичат се сълзите.

Вървя, но без да знам къде отивам.

Не знам коя съм и защо съм жива.

Посока вярна Не намирам.

Питам се - защо не бях  щастлива?

 

Усещам - краят наближава...

И няма връщане назад...

Вятърът да броди продължава.

Питам се - защо животът ми бе ад?

 

Вървя, но без да знам къде отивам.

Очите си затварям и пропадам.

Усещам бавно как умирам.

Не искам да се боря, просто се предавам...

© Синая Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??