^Lonely^ (Синая) ^Lonely^ (Синая)
6
Jul 10, 2008, 9:09 PM

Отивам си

  Poetry
1.2K 0 4
 

 

Нощта се спуска, 

изгряват и звездите,

вятърът около мен препуска,

бавно стичат се сълзите.

Вървя, но без да знам къде отивам.

Не знам коя съм и защо съм жива.

Посока вярна Не намирам.

Питам се - защо не бях  щастлива?

 

Усещам - краят наближава...

И няма връщане назад...

Вятърът да броди продължава.

Питам се - защо животът ми бе ад?

 

Вървя, но без да знам къде отивам.

Очите си затварям и пропадам.

Усещам бавно как умирам.

Не искам да се боря, просто се предавам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Синая All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0