^Lonely^ (Синая) ^Lonely^ (Синая)
6
Jul 10, 2008, 9:09 PM

Отивам си

  Poetry
1.2K 0 4
 

 

Нощта се спуска, 

изгряват и звездите,

вятърът около мен препуска,

бавно стичат се сълзите.

Вървя, но без да знам къде отивам.

Не знам коя съм и защо съм жива.

Посока вярна Не намирам.

Питам се - защо не бях  щастлива?

 

Усещам - краят наближава...

И няма връщане назад...

Вятърът да броди продължава.

Питам се - защо животът ми бе ад?

 

Вървя, но без да знам къде отивам.

Очите си затварям и пропадам.

Усещам бавно как умирам.

Не искам да се боря, просто се предавам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Синая All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0