10.07.2008 г., 21:09

Отивам си

1.2K 0 4
 

 

Нощта се спуска, 

изгряват и звездите,

вятърът около мен препуска,

бавно стичат се сълзите.

Вървя, но без да знам къде отивам.

Не знам коя съм и защо съм жива.

Посока вярна Не намирам.

Питам се - защо не бях  щастлива?

 

Усещам - краят наближава...

И няма връщане назад...

Вятърът да броди продължава.

Питам се - защо животът ми бе ад?

 

Вървя, но без да знам къде отивам.

Очите си затварям и пропадам.

Усещам бавно как умирам.

Не искам да се боря, просто се предавам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Синая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...