отивам си
ОТИВАМ СИ,
ЗАЩОТО ТИ НЕ ПОМНИШ КОГАТО ЛЯТО БЕШЕ
И НИЕ ДВАМАТ ВЪРВЯХМЕ ТАМ.
ОТИВАМ СИ,
ЗАЩОТО ВРЕМЕТО ЗА НАС ЛЕТЕШЕ,
НО ТЕЗИ МИГОВЕ НЕ ЩЕ ВЪРНА - ЗНАМ
ОТИВАМ СИ
И НЯМА ДА СЕ ВЪРНА, ЗАЩО ЛИ?
МОЖЕ БИ И АЗ НЕ ЗНАМ.
ОТИВАМ СИ,
НЕ ЩЕ СЕ АЗ ОБЪРНА НАЗАД КЪМ МИНАЛОТО
С ПРЕДИШНИЯ МИ ПЛАМ.
ОТИВАМ СИ
И ВРЪЩАНЕ НЕ ЩЕ ДА ИМА,
ЗАЩОТО КАКТО ТИ, ТАКА И АЗ РАЗБРАХМЕ,
ЧЕ ЗА ЕДНА ЛЮБОВ СМЕ МНОГО ТРИМА,
ЧЕ ТАЗ ЛЮБОВ НИЙ ТРИМА Я ДЕЛЯХМЕ.
ОТИВАМ СИ,
НАЗАД НЕ ЩЕ ПОГЛЕЖДАМ, МАКАР ЧЕ МОЕТО СЪРЦЕ ГОРИ
И С НОВИ ЧУВСТВА И НАДЕЖДИ СЕ ЗАРЕЖДАМ,
НО ВЪТРЕ В МЕН БОЛИ, ТЪЙ СИЛНО МЕ БОЛИ...
ОТИВАМ СИ,
ОСТАВАМ ПАК САМА, НЕЗАЙНО КАК В МЕНЕ СИЛИ ИМА.
ОТИВАМ СИ,
НО С ГОРДО ВДИГНАТА ГЛАВА
ДО СЛЕДВАЩА ЛЮБОВ, ДО СЛЕДВАЩАТА ЗИМА...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Соня Чакърова Все права защищены
