10 янв. 2008 г., 09:51

"Отивам си"

806 0 3

"Отивам си, но този път не ще се върна".
А ти поглеждаш в моите очи...
Нима очакваш силно пак да те прегърна?
Нима не виждаш, че така боли!

 

"Отивам си, за мене няма да заплачеш".
И аз и ти го знаем.
Отивам си, защото ти за мене много значиш
и може би ще дойде ден, за да разкаем.

 

"Отивам си, защото всичко свърши".
Усмихнат си и няма да тъжиш.
Оназ любов във теб отдавна се прекърши,
непознато чувство ти е да скърбиш.

 

"Отивам си, но този път е за последно".
Отивам си... така реших.
Ще помня раната, която ми нанесе вечно,
но да вярвам в нищото се уморих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ще помня раната, която ми нанесе вечно,
    но да вярвам в нищото се уморих!" - разбирам те прекрасно!
    чудесен стих!
  • Страхотно е! Браво!
  • "... и може би ще дойде ден, за да разкаем."
    Валентина, по добре звучи:
    "... и може би ще дойде ден да се разкаем."

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...