2 сент. 2009 г., 17:20

Отивам си 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 2
578 0 2
Тихо минах през вратата.
Спеше ли? Не исках да те будя!
Само за последно да те видя
и без думи щях да си отида.
Не спеше! Шепнеше! Не чух!
Потънала отново във сълзи,
очи си рееше из тъмнината,
с до болка парещи стрели.
Усети ме! Обходи мрака!
Потърси тялото с ръце,
но там бе само тишината,
като гост в твойто битие. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »