Тихо минах през вратата.
Спеше ли? Не исках да те будя!
Само за последно да те видя
и без думи щях да си отида.
Не спеше! Шепнеше! Не чух!
Потънала отново във сълзи,
очи си рееше из тъмнината,
с до болка парещи стрели.
Усети ме! Обходи мрака!
Потърси тялото с ръце,
но там бе само тишината,
като гост в твойто битие. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse