25 июн. 2008 г., 11:47

Отивам си!

988 0 24
                                                                         "Най-тежко е да се чувстваш излишен там,
                                                                                      където си бил тъй необходим."


Отивам си!
Неискана
и непотребна.
Захвърлена.
Като дете –
без дом.
Уморих се,
да бъда калена.
Събудих се –
днес.
За да видя своя
разгром.
Отивам си!
Малка
и нищожна.
Нечувана.
От никого
във този свят.
Така и не разбрах,
с какво съм виновна.
Не можах да доплувам,
до спасителен бряг.
Отивам си!
Празна
и самотна.
Не пожела да ме докосне
и сгрее любовта.
Затварям очи :
болна
и сиротна.
И във черно се обагря
моята душа.
Отивам си!
Неискана
и непотребна.
Сломена.
Заспа.
Страстта.
Може би.
Все някога,
ще се завърна окрилена.
И ще нося във мене
обичта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може би Мартина!
    Благодаря, че прочете и коментира!
  • Щом предвиждаш завръщане, нещата ще се наредят!
  • Благодаря Кате!
  • "Все някога,
    ще се завърна окрилена.
    И ще нося във мене
    обичта." - така и трябва! Поздравявам те за прекрасния стих
  • Доре!
    Миме,вярвам, че следващата е зад ъгъла!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...