Отивам си!
"Най-тежко е да се чувстваш излишен там,
където си бил тъй необходим."
Отивам си!
Неискана
и непотребна.
Захвърлена.
Като дете –
без дом.
Уморих се,
да бъда калена.
Събудих се –
днес.
За да видя своя
разгром.
Отивам си!
Малка
и нищожна.
Нечувана.
От никого
във този свят.
Така и не разбрах,
с какво съм виновна.
Не можах да доплувам,
до спасителен бряг.
Отивам си!
Празна
и самотна.
Не пожела да ме докосне
и сгрее любовта.
Затварям очи :
болна
и сиротна.
И във черно се обагря
моята душа.
Отивам си!
Неискана
и непотребна.
Сломена.
Заспа.
Страстта.
Може би.
Все някога,
ще се завърна окрилена.
И ще нося във мене
обичта.
където си бил тъй необходим."
Отивам си!
Неискана
и непотребна.
Захвърлена.
Като дете –
без дом.
Уморих се,
да бъда калена.
Събудих се –
днес.
За да видя своя
разгром.
Отивам си!
Малка
и нищожна.
Нечувана.
От никого
във този свят.
Така и не разбрах,
с какво съм виновна.
Не можах да доплувам,
до спасителен бряг.
Отивам си!
Празна
и самотна.
Не пожела да ме докосне
и сгрее любовта.
Затварям очи :
болна
и сиротна.
И във черно се обагря
моята душа.
Отивам си!
Неискана
и непотребна.
Сломена.
Заспа.
Страстта.
Може би.
Все някога,
ще се завърна окрилена.
И ще нося във мене
обичта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
