21 дек. 2005 г., 20:11

Отивам си

1.3K 0 11
Напускам те. Днес твърдо съм решила.
А ето, че се връщам пак.
Напускам те, а нямам сила да тръгна, да прекрача този праг.
Напускам, но още те обичам.
Напускам те и сълзите текат.
Напускам те, любов не липсва,
но много е, че задушава чак.
Напускам те. Дано е за последно.
Напускам те. Ей, чуваш ли! Крещя.
Напускам те.
В прегръдките ти падам нежно и пак със страст споделяме нощта.
Напускам те. Не днес. Кога ли? 
Напускам те. От утре, както всеки път.
Напускам те. Кажи каква любов ми даде, че
тръгвайки си днес, отново утре ще съм тук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...