Pimboli (Девора)
8 13
2 мая 2006 г., 13:25

Отивам си... 

  Поэзия
989 0 4

Отивам си, намерих изхода успешно.

И вече няма да сгреша вратата.

Оставих ли след себе си, за тебе нещо,

или си взех и любовта?  И самотата?

 

Когато някога се срещнем

и с поглед ти ме укориш,

аз може всичко да призная…

А ти ще можеш ли да ми простиш?

 

Във твойте спомени ще се явявам,

като енигма никога неразгадана,

но ти ще знаеш – там, тогава,

че в миналото, аз съм те предала.

 

След много време, може би,

ще вникнеш в моя леден зов,

ще видиш явното ми огорчение,

поетия от мене път, привидно нов.

 

Тогава избледнели и безплътни,

красивите ни летни дни,

загубили за тебе всякакво значение,

ще светят пак чрез моите сълзи.

 

За тебе образът без спомен ще изчезне.

И аз ще бъда нищо в твоя ден.

Любов и болка, радост, мъка  –

живот със смисъл беше ти за мен.

 

28.11.05 г.

© Девора Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??