Отивам си...
Отивам си, намерих изхода успешно.
И вече няма да сгреша вратата.
Оставих ли след себе си, за тебе нещо,
или си взех и любовта? И самотата?
Когато някога се срещнем
и с поглед ти ме укориш,
аз може всичко да призная…
А ти ще можеш ли да ми простиш?
Във твойте спомени ще се явявам,
като енигма никога неразгадана,
но ти ще знаеш – там, тогава,
че в миналото, аз съм те предала.
След много време, може би,
ще вникнеш в моя леден зов,
ще видиш явното ми огорчение,
поетия от мене път, привидно нов.
Тогава избледнели и безплътни,
красивите ни летни дни,
загубили за тебе всякакво значение,
ще светят пак чрез моите сълзи.
За тебе образът без спомен ще изчезне.
И аз ще бъда нищо в твоя ден.
Любов и болка, радост, мъка –
живот със смисъл беше ти за мен.
28.11.05 г.
© Девора All rights reserved.
