30 сент. 2006 г., 17:51

ОТИВАМ СИ...

1.1K 0 18
               Отивам си...


Отивам си! Не ме изпращай с думи,
които пътя ми с вина да очертаят,
виновна ли съм, грях е, че разлюбих,
но устните не ще да се покаят...

Отивам си! Не ме осъждай с поглед,
преследващ ме, вървящ след мен...
поисках ласката на тиха пролет,
а зима беше всеки следващ ден.

Отивам си! Душата ми повтаря:
"Прости за болката в гърдите...
прости, че този спомен ти оставям -
една сълза за мен... в очите..."


25.08.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...