30 сент. 2006 г., 17:51

ОТИВАМ СИ...

1.1K 0 18
               Отивам си...


Отивам си! Не ме изпращай с думи,
които пътя ми с вина да очертаят,
виновна ли съм, грях е, че разлюбих,
но устните не ще да се покаят...

Отивам си! Не ме осъждай с поглед,
преследващ ме, вървящ след мен...
поисках ласката на тиха пролет,
а зима беше всеки следващ ден.

Отивам си! Душата ми повтаря:
"Прости за болката в гърдите...
прости, че този спомен ти оставям -
една сълза за мен... в очите..."


25.08.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...