Sep 30, 2006, 5:51 PM

ОТИВАМ СИ...

  Poetry
1.1K 0 18
               Отивам си...


Отивам си! Не ме изпращай с думи,
които пътя ми с вина да очертаят,
виновна ли съм, грях е, че разлюбих,
но устните не ще да се покаят...

Отивам си! Не ме осъждай с поглед,
преследващ ме, вървящ след мен...
поисках ласката на тиха пролет,
а зима беше всеки следващ ден.

Отивам си! Душата ми повтаря:
"Прости за болката в гърдите...
прости, че този спомен ти оставям -
една сълза за мен... в очите..."


25.08.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...