Sep 30, 2006, 5:51 PM

ОТИВАМ СИ...

  Poetry
1.1K 0 18
               Отивам си...


Отивам си! Не ме изпращай с думи,
които пътя ми с вина да очертаят,
виновна ли съм, грях е, че разлюбих,
но устните не ще да се покаят...

Отивам си! Не ме осъждай с поглед,
преследващ ме, вървящ след мен...
поисках ласката на тиха пролет,
а зима беше всеки следващ ден.

Отивам си! Душата ми повтаря:
"Прости за болката в гърдите...
прости, че този спомен ти оставям -
една сълза за мен... в очите..."


25.08.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...