17 сент. 2008 г., 11:09

Отивам си с гордо вдигната глава

1.6K 1 8

Отивам си!
Не можеш да ме спреш.
Поне изпрати ме с усмивка.
Багажът е готов.
Заминавам,
а в мен е стаена въздишка.
Извинявай,
но нищо не остана от мен.
Само разбити
и разпилени мечти.
Не се опитвай,
счупен е утрешният ден.
И няма любов,
безизразни са моите очи.
Отивам си!
Отдавна съм черна.
И в сърцето ми покълна зима.
Замълчи!
Ще ме преболееш,
само недей ме проклина.
Отивам си!
А така се страхувам.
Животът ми започва отсега.
Отивам си!
Готова на всичко,
с гордо вдигната глава.


                                                    2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...