17.09.2008 г., 11:09

Отивам си с гордо вдигната глава

1.6K 1 8

Отивам си!
Не можеш да ме спреш.
Поне изпрати ме с усмивка.
Багажът е готов.
Заминавам,
а в мен е стаена въздишка.
Извинявай,
но нищо не остана от мен.
Само разбити
и разпилени мечти.
Не се опитвай,
счупен е утрешният ден.
И няма любов,
безизразни са моите очи.
Отивам си!
Отдавна съм черна.
И в сърцето ми покълна зима.
Замълчи!
Ще ме преболееш,
само недей ме проклина.
Отивам си!
А така се страхувам.
Животът ми започва отсега.
Отивам си!
Готова на всичко,
с гордо вдигната глава.


                                                    2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...