17.09.2008 г., 11:09

Отивам си с гордо вдигната глава

1.6K 1 8

Отивам си!
Не можеш да ме спреш.
Поне изпрати ме с усмивка.
Багажът е готов.
Заминавам,
а в мен е стаена въздишка.
Извинявай,
но нищо не остана от мен.
Само разбити
и разпилени мечти.
Не се опитвай,
счупен е утрешният ден.
И няма любов,
безизразни са моите очи.
Отивам си!
Отдавна съм черна.
И в сърцето ми покълна зима.
Замълчи!
Ще ме преболееш,
само недей ме проклина.
Отивам си!
А така се страхувам.
Животът ми започва отсега.
Отивам си!
Готова на всичко,
с гордо вдигната глава.


                                                    2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...