16 дек. 2017 г., 01:56

Отиваш си

1.2K 0 0

К’вото и да става
няма да те оставя.
Няма да си тръгна, не.
Аз оставам с теб, братле.

 

Ако тръгнеш да се давиш,
с мен ще го направиш.
Заедно ще потънем
и пак приятели ще бъдем.

 

Знам, животът е гаден.
За мръсни дела е жаден.
Иска да те вземе оттук,
но пък ти прави напук.

 

Бъди инат, моля те.
Брат, не се предавай, бе.
Ти можеш, знай това.
Полети без крила.

 

Имаш ли волята, ще се справиш.
Силно вярвам, ще се оправиш.
Да си ходиш ти е рано,
имам нужда от твоето рамо.

 

Дръж се, не се предавай,
твоя брат не изоставяй.
Вярвам аз, ти ще успееш,
пак на всичко ще се смееш.

 

Помниш ли преди време
какво ми каза на мене?
Дръж се, силен си ти.
Стисни зъби и стани.

 

Не говориш, само спиш.
Искаш думи да пестиш.
Спираме да те чакаме.
Ставай, брат. Да тръгваме…

 

Отиваш си, вече те няма.
Куршум сърцето ми ранява.
Мой брат – част от мен…
Живота вече е замъглен.

 

Всичко вече е черно-бяло.
Под земята е твоето тяло.
Да те върнeм със сълзи?
Не, не можеме, нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

В памет на всички близки, които вече не са сред нас

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...