Dec 16, 2017, 1:56 AM

Отиваш си 

  Poetry » Odys and poems
921 0 0

К’вото и да става
няма да те оставя.
Няма да си тръгна, не.
Аз оставам с теб, братле.

 

Ако тръгнеш да се давиш,
с мен ще го направиш.
Заедно ще потънем
и пак приятели ще бъдем.

 

Знам, животът е гаден.
За мръсни дела е жаден.
Иска да те вземе оттук,
но пък ти прави напук.

 

Бъди инат, моля те.
Брат, не се предавай, бе.
Ти можеш, знай това.
Полети без крила.

 

Имаш ли волята, ще се справиш.
Силно вярвам, ще се оправиш.
Да си ходиш ти е рано,
имам нужда от твоето рамо.

 

Дръж се, не се предавай,
твоя брат не изоставяй.
Вярвам аз, ти ще успееш,
пак на всичко ще се смееш.

 

Помниш ли преди време
какво ми каза на мене?
Дръж се, силен си ти.
Стисни зъби и стани.

 

Не говориш, само спиш.
Искаш думи да пестиш.
Спираме да те чакаме.
Ставай, брат. Да тръгваме…

 

Отиваш си, вече те няма.
Куршум сърцето ми ранява.
Мой брат – част от мен…
Живота вече е замъглен.

 

Всичко вече е черно-бяло.
Под земята е твоето тяло.
Да те върнeм със сълзи?
Не, не можеме, нали?

© Krischo All rights reserved.

В памет на всички близки, които вече не са сред нас

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??