4 дек. 2015 г., 07:54

Откакто се помня

903 0 1

ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ

 

Животът отминава и в кръговрата

безжалостен и толкова неуморен

денят заменя нощта, а лятото - зимата,

това факт е, очевидно безспорен.

 

Един след друг дните се изнизват,

сред разни казуси и обстоятелства,

а ранените ни души пронизват

въздишки от лични предателства.

 

Времето е попило в себе си мрака

и бърза много, като минувача среднощен,

а стъпките му отекват по паважа така,

както в съзнанието далечния спомен.

 

Годините минават, разказани в проза

и розовата пъпка с устрем така нежен

ще се превърне в опияняваща роза

и ще насити душата с полъх южен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....