4 дек. 2015 г., 07:54

Откакто се помня

901 0 1

ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ

 

Животът отминава и в кръговрата

безжалостен и толкова неуморен

денят заменя нощта, а лятото - зимата,

това факт е, очевидно безспорен.

 

Един след друг дните се изнизват,

сред разни казуси и обстоятелства,

а ранените ни души пронизват

въздишки от лични предателства.

 

Времето е попило в себе си мрака

и бърза много, като минувача среднощен,

а стъпките му отекват по паважа така,

както в съзнанието далечния спомен.

 

Годините минават, разказани в проза

и розовата пъпка с устрем така нежен

ще се превърне в опияняваща роза

и ще насити душата с полъх южен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...