4 dic 2015, 7:54

Откакто се помня

  Poesía » Otra
896 0 1

ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ

 

Животът отминава и в кръговрата

безжалостен и толкова неуморен

денят заменя нощта, а лятото - зимата,

това факт е, очевидно безспорен.

 

Един след друг дните се изнизват,

сред разни казуси и обстоятелства,

а ранените ни души пронизват

въздишки от лични предателства.

 

Времето е попило в себе си мрака

и бърза много, като минувача среднощен,

а стъпките му отекват по паважа така,

както в съзнанието далечния спомен.

 

Годините минават, разказани в проза

и розовата пъпка с устрем така нежен

ще се превърне в опияняваща роза

и ще насити душата с полъх южен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...