4 dic 2015, 7:54

Откакто се помня

  Poesía » Otra
900 0 1

ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ

 

Животът отминава и в кръговрата

безжалостен и толкова неуморен

денят заменя нощта, а лятото - зимата,

това факт е, очевидно безспорен.

 

Един след друг дните се изнизват,

сред разни казуси и обстоятелства,

а ранените ни души пронизват

въздишки от лични предателства.

 

Времето е попило в себе си мрака

и бърза много, като минувача среднощен,

а стъпките му отекват по паважа така,

както в съзнанието далечния спомен.

 

Годините минават, разказани в проза

и розовата пъпка с устрем така нежен

ще се превърне в опияняваща роза

и ще насити душата с полъх южен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...