ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ

Животът отминава и в кръговрата

безжалостен и толкова неуморен

денят заменя нощта, а лятото - зимата,

това факт е, очевидно безспорен.

Един след друг дните се изнизват,

сред разни казуси и обстоятелства,

а ранените ни души пронизват

въздишки от лични предателства.

Времето е попило в себе си мрака

и бърза много, като минувача среднощен,

а стъпките му отекват по паважа така,

както в съзнанието далечния спомен.

Годините минават, разказани в проза

и розовата пъпка с устрем така нежен

ще се превърне в опияняваща роза

и ще насити душата с полъх южен.