Откакто Те познах, Исусе,

да Ти се доверявам все ме учиш!

И чувството е хубаво, да зная,

че с Теб ме чака край благополучен!

Мирът си Ти ми даде, взе товара,

олекна ми и дишам си свободно!

Не искам да си спомням за нещата,

които ме държаха дълго в робство!

Освободи ме от страха, от самотата,

от чувството да си неоценен, отчаян.

Научи ме да гледам на нещата

от гледна точка на безкрая.

Помагаш ми с греха да се преборя,

със изкушения и слабости човешки.

И въпреки провалите ми зная,

че ти прощаваш всички мои грешки.

Щастлива съм… дали да го призная?!

В света ни, пълен с грижи и тревоги,

нима аз за проблемите нехая?

Не, просто имам вяра в Бога!

Оглеждам се – и в мойте дни се случва

да има болка, гняв, тъга, умора.

Не съм безгрешна, имам да се уча,

прибързано не ме съдете, хора!

Но имам избор – и го правя ежедневно:

щом наранят ме – при Исус аз бягам.

На него давам болката, горчивината,

в замяна Той ме учи да прощавам.

Какво са днешните ни битки, питам,

сравнени с Бог и Неговата слава.

В горчиви спомени да се заплитам…

Дали наистина си заслужава.

Благодаря, Исусе, за наследството неземно!

Благодаря ти за мира, утехата, покоя!

Ти даде Себе Си за мен – да имам всичко,

а аз избрах завинаги да бъда Твоя!