28 мар. 2009 г., 02:29

Откликнали мечти

1.1K 0 11

 

Откликнали мечти

 

Разпилях се на кристална

прах като от счупено

със трясък огледало...

 

Защо съм счупена от тебе - не разбрах?

Събрах се, залепих се, преболявах...

 

Изметох чувствата, натрапчивото бреме,

с метла от бяс, в изстинал, хладен миг!

Бяха пазени за теб  - за неродено време...

Треперещите спомени убих.

 

Отпуснах се родилно-съживена

от моя  непреглътнат и убиващ плач...

От себе си потърсих опрощение,

че бях на мислите сподавени палач.

 

Не е любов, когато те изпива,

която със жарава те гаси!

Любовта е -

въгленчета полуживи

в откликнали мечти да прероди.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Я да не ме ядосваш с подобни недомислици!
    Пиши си поезията и не й слагай квалификации! Още повече неверни!
    Нема нужда да "преглаждаш" дрехата, че може и да я изгориш , а и всяко нещо става с времето...
  • Благодаря за коментарите! Полуживи въгленчета - живот, значи се раждат, въгленчетата са остатъците от чувства, които мисля, че мога да сравня само с пламък, огън и жарава. Не мога да се сетя за друга дума!!!
    Благодаря, още много ми трябва, за да изгладя "поезията си ".

    "... Поезията моя е такава,
    като дреха втора употреба!
    На поглед пръв те впечатлява,
    на втори пък е "дрипа неугледна..."

    п.п. надявам се някога да я изгладя и да стане "нова, модерна дреха"
  • Хубава идея!
    Помисли над предпоследния куплет - повторението на "плач и това "убиващ плач".
  • Любовта е -
    въгленчета полуживи
    в откликнали мечти да преродИ.
    Въгленчета е и преражда мечти!
    Поздрав!


  • Много харесах! Поздрав!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...