28.03.2009 г., 2:29

Откликнали мечти

1.1K 0 11

 

Откликнали мечти

 

Разпилях се на кристална

прах като от счупено

със трясък огледало...

 

Защо съм счупена от тебе - не разбрах?

Събрах се, залепих се, преболявах...

 

Изметох чувствата, натрапчивото бреме,

с метла от бяс, в изстинал, хладен миг!

Бяха пазени за теб  - за неродено време...

Треперещите спомени убих.

 

Отпуснах се родилно-съживена

от моя  непреглътнат и убиващ плач...

От себе си потърсих опрощение,

че бях на мислите сподавени палач.

 

Не е любов, когато те изпива,

която със жарава те гаси!

Любовта е -

въгленчета полуживи

в откликнали мечти да прероди.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Я да не ме ядосваш с подобни недомислици!
    Пиши си поезията и не й слагай квалификации! Още повече неверни!
    Нема нужда да "преглаждаш" дрехата, че може и да я изгориш , а и всяко нещо става с времето...
  • Благодаря за коментарите! Полуживи въгленчета - живот, значи се раждат, въгленчетата са остатъците от чувства, които мисля, че мога да сравня само с пламък, огън и жарава. Не мога да се сетя за друга дума!!!
    Благодаря, още много ми трябва, за да изгладя "поезията си ".

    "... Поезията моя е такава,
    като дреха втора употреба!
    На поглед пръв те впечатлява,
    на втори пък е "дрипа неугледна..."

    п.п. надявам се някога да я изгладя и да стане "нова, модерна дреха"
  • Хубава идея!
    Помисли над предпоследния куплет - повторението на "плач и това "убиващ плач".
  • Любовта е -
    въгленчета полуживи
    в откликнали мечти да преродИ.
    Въгленчета е и преражда мечти!
    Поздрав!


  • Много харесах! Поздрав!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...