Отключвам се
Завързани усмивки днес развързвам,
отключвам мислите стаени в ъгъла.
От светлото се раждам и обичам...
което във съня си тайно съм измолила.
Наливам във очите скритите надежди,
копнежите си сбъдвам в реалност жива.
Обличам се в щастливи залезни одежди,
които ти събличаш със дъха си...
Пред теб заставам гола... полужива,
а водопаден стон напира в гърлото ми.
Рисуваш ме в картина нежна и красива,
и вдъхваш сладост от въздишката ми.
В ръцете ти преливам в цветност ярка,
сърцето ти лудувам с ритъм нов...
Отключвам, осветявам ореолна арка,
когато с обич раждам се в живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
