30 мар. 2007 г., 10:04

Отключвам се 

  Поэзия
611 0 14

Завързани усмивки днес развързвам,
отключвам мислите стаени в ъгъла.
От светлото се раждам и обичам...
което във съня си тайно съм измолила.

Наливам във очите скритите надежди,
копнежите си сбъдвам в реалност жива.
Обличам се в щастливи залезни одежди,
които ти събличаш със дъха си...

Пред теб заставам гола... полужива,
а водопаден стон напира в гърлото ми.
Рисуваш ме в картина нежна и красива, 
и вдъхваш сладост от въздишката ми.

В ръцете ти преливам в цветност ярка,
сърцето ти лудувам с ритъм нов...
Отключвам, осветявам ореолна арка,
когато с обич раждам се в живот.




© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??