6 июн. 2014 г., 21:32

Отколешна мечта

1K 0 2

Отколешна мечта

 

С длани щедри синьото море

разпиля копнежи закачливи.

В лято волно ситня мълчаливо –

благодарно, мъничко врабче.

 

С мигли – пъстро-сребърно каре,

приютява ме дъга влюбчива.

Ярки багри колко ми отиват!

Сещам жизнерадостни криле.

 

Шепне вятър. Слънцето прежуря.

Дръзко ежа блеснали перца –

с непокорство, на брега лазурен.

 

Сбъдва се отколешна мечта!

Не копнея бъдещото утре.

А летя, летя, летя, летя...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...