6 июн. 2014 г., 21:32

Отколешна мечта

1K 0 2

Отколешна мечта

 

С длани щедри синьото море

разпиля копнежи закачливи.

В лято волно ситня мълчаливо –

благодарно, мъничко врабче.

 

С мигли – пъстро-сребърно каре,

приютява ме дъга влюбчива.

Ярки багри колко ми отиват!

Сещам жизнерадостни криле.

 

Шепне вятър. Слънцето прежуря.

Дръзко ежа блеснали перца –

с непокорство, на брега лазурен.

 

Сбъдва се отколешна мечта!

Не копнея бъдещото утре.

А летя, летя, летя, летя...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...