6 июн. 2014 г., 21:32

Отколешна мечта

1K 0 2

Отколешна мечта

 

С длани щедри синьото море

разпиля копнежи закачливи.

В лято волно ситня мълчаливо –

благодарно, мъничко врабче.

 

С мигли – пъстро-сребърно каре,

приютява ме дъга влюбчива.

Ярки багри колко ми отиват!

Сещам жизнерадостни криле.

 

Шепне вятър. Слънцето прежуря.

Дръзко ежа блеснали перца –

с непокорство, на брега лазурен.

 

Сбъдва се отколешна мечта!

Не копнея бъдещото утре.

А летя, летя, летя, летя...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...