6 июн. 2014 г., 21:32

Отколешна мечта

1K 0 2

Отколешна мечта

 

С длани щедри синьото море

разпиля копнежи закачливи.

В лято волно ситня мълчаливо –

благодарно, мъничко врабче.

 

С мигли – пъстро-сребърно каре,

приютява ме дъга влюбчива.

Ярки багри колко ми отиват!

Сещам жизнерадостни криле.

 

Шепне вятър. Слънцето прежуря.

Дръзко ежа блеснали перца –

с непокорство, на брега лазурен.

 

Сбъдва се отколешна мечта!

Не копнея бъдещото утре.

А летя, летя, летя, летя...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...