Отколешна мечта
С длани щедри синьото море
разпиля копнежи закачливи.
В лято волно ситня мълчаливо –
благодарно, мъничко врабче.
С мигли – пъстро-сребърно каре,
приютява ме дъга влюбчива.
Ярки багри колко ми отиват!
Сещам жизнерадостни криле.
Шепне вятър. Слънцето прежуря.
Дръзко ежа блеснали перца –
с непокорство, на брега лазурен.
Сбъдва се отколешна мечта!
Не копнея бъдещото утре.
А летя, летя, летя, летя...
© Плами All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
