4 нояб. 2010 г., 14:52

Откраднах някак от съдбата 

  Поэзия » Философская
660 0 4
Откраднах някак от съдбата...
Откраднах някак от съдбата
годините до този ден,
с лъжи напълних си торбата,
през рамо метнах я. „Къде?” -
не ме попита ни приятел,
ни враг отнякъде дочул,
че тръгвам е-хе-ей... по селата,
с кон хубав, но под скъсан чул.
И тръгнах. За другар по пътя
взех връх от всички най-висок.
И верен той със свойте братя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??