Откраднах някак от съдбата
Откраднах някак от съдбата...
Откраднах някак от съдбата
годините до този ден,
с лъжи напълних си торбата,
през рамо метнах я. „Къде?” -
не ме попита ни приятел,
ни враг отнякъде дочул,
че тръгвам е-хе-ей... по селата,
с кон хубав, но под скъсан чул.
И тръгнах. За другар по пътя
взех връх от всички най-висок.
И верен той със свойте братя
ми беше и през дол дълбок.
Планински жител на съдбата,
обикнах чистото небе,
тъй близо слязло до земята,
че в песен да се побере!
Д. Т.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
