Nejnostt (Даниела Тодорова)
195 703
Nov 4, 2010, 2:52 PM

Откраднах някак от съдбата 

  Poetry » Phylosophy
566 0 4

Откраднах някак от съдбата...

 

Откраднах някак от съдбата

годините до този ден,

с лъжи напълних си торбата,

през рамо метнах я.  „Къде?” -

 

не ме попита ни приятел,

ни враг отнякъде дочул,

че тръгвам  е-хе-ей... по селата,

с кон хубав, но под скъсан чул.

 

И тръгнах. За другар по пътя

взех връх от всички най-висок.

И верен той със свойте братя

ми беше и през дол дълбок.

 

Планински жител на съдбата,

обикнах чистото небе,

тъй близо слязло до земята,

че в песен да се побере!

                Д. Т.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??