11 янв. 2009 г., 17:16

Открадната любов

1K 0 3
Аз няма да му кажа "Върви си"
и вярна на него да бъда.
Грешката своя простих си,
обичам го силно, не мога!

Аз няма да му кажа, че мразя,
когато при тебе се връща,
когато го искам и зная,
че теб ще целува, че теб ще прегръща!

Аз няма да му кажа "Ревнувам",
когато видя го във твоите ръце,
че само него в нощите сънувам
и чакам го с копнеещо сърце!

Аз няма да му кажа, че ми липсва
в онези мигове, когато е със теб,
че спомените ни разлиствам
и бавно се превръщам в лед!

Аз няма да му кажа "Остани",
когато сам реши да си замине.
Грехът съм, знам, във неговите дни
и двете с теб отдавна го делиме!

Ще го обичам винаги така,
до него ще съм, щом боли.
Той винаги ще има моята душа.
Откраднатата обич винаги горчи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...