28 авг. 2008 г., 08:10

Откраднати дихания

755 0 12

Откраднати дихания

             (посветено)

 

http://www.youtube.com/watch?v=fgVzHcP433U

 

 

 

И пак ми пари във очите

от солта

на сребърните капки,

пеперудено изпърхали

и свили се в дланта ми.

Не ме поглеждай...

натъжена и изтръпнала

от сивата стомана

във очите ти,

безмълвна в тъмния си ъгъл

ще се свия.

Ти ще потънеш

в тишината на нощта ми,

за да се връщаш пак

при болката,

която си оставил

разпиляна.

И ще заспивам,

непробудена от тихите ти стъпки,

оглушали от напрягане

да чуят песента ми...

А любовта ни

ще се стича по душите ни

все толкоз

мътна и желана.

И ще краде дихания...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмира Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави!Много,много хубаво!
  • Много благодаря за комплимента, Рени, оценявам го. И да, нормално е мисля последните стихове да стават по-добри... Истината е, че дълго време имах "сушав период" и малко съм позагубила форма...

    За стиха на Станка Пенчева... твърде жалко, наистина... лично на мен той ми е един от любимите.

    Колкото до музиката... тя ми е слабост. А "A comme amour" е едно от любимите ми класически музикални произведения - още от времето, когато аз самата го свирех. Казват, че старите навици трудно умирали, какво да се прави...

    Благодаря още веднъж! И за поздрава също...
  • Много красиви дихания, прекрасен стих! Поздрави!
  • това е най приятната кражба за която съм чувал...
    чудесно!!!
  • Ех, Ели

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....