28 ago 2008, 8:10

Откраднати дихания

  Poesía
758 0 12

Откраднати дихания

             (посветено)

 

http://www.youtube.com/watch?v=fgVzHcP433U

 

 

 

И пак ми пари във очите

от солта

на сребърните капки,

пеперудено изпърхали

и свили се в дланта ми.

Не ме поглеждай...

натъжена и изтръпнала

от сивата стомана

във очите ти,

безмълвна в тъмния си ъгъл

ще се свия.

Ти ще потънеш

в тишината на нощта ми,

за да се връщаш пак

при болката,

която си оставил

разпиляна.

И ще заспивам,

непробудена от тихите ти стъпки,

оглушали от напрягане

да чуят песента ми...

А любовта ни

ще се стича по душите ни

все толкоз

мътна и желана.

И ще краде дихания...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави!Много,много хубаво!
  • Много благодаря за комплимента, Рени, оценявам го. И да, нормално е мисля последните стихове да стават по-добри... Истината е, че дълго време имах "сушав период" и малко съм позагубила форма...

    За стиха на Станка Пенчева... твърде жалко, наистина... лично на мен той ми е един от любимите.

    Колкото до музиката... тя ми е слабост. А "A comme amour" е едно от любимите ми класически музикални произведения - още от времето, когато аз самата го свирех. Казват, че старите навици трудно умирали, какво да се прави...

    Благодаря още веднъж! И за поздрава също...
  • Много красиви дихания, прекрасен стих! Поздрави!
  • това е най приятната кражба за която съм чувал...
    чудесно!!!
  • Ех, Ели

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...