10 нояб. 2008 г., 10:22

Откраднати викове

624 0 0
Летен, златен, разхладен.
Огромен, страшен, изморен.
Усмихнат, светъл, просветлен.

Оранжеви листа покриват същността ти.
Вековни дървеса приютяват любовта ти.

Сам на пейката стоиш.
С премръзнали ръце.
С отрязани криле.
С откраднатите викове.

Ветровете брулят ти косата
и отнасят самотата.
Разбуждат светлината.
Възраждат тишината.

Жълтите листа успокояват простотата.
Изтощават студенината.
Прикриват нищетата.
Умилостивяват грозотата.

Трепериш във гората изтощена.
И чакаш топлината осквернена.
Галиш липсата родена.
Искаш любовта неопростена.

Чакаш там ожесточена.
С надежда примирена.
С очи на опетнена.
С любов несподелена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рен Леан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...