Откраднати викове
622
0
0
Летен, златен, разхладен.
Огромен, страшен, изморен.
Усмихнат, светъл, просветлен.
Оранжеви листа покриват същността ти.
Вековни дървеса приютяват любовта ти.
Сам на пейката стоиш.
С премръзнали ръце.
С отрязани криле.
С откраднатите викове.
Ветровете брулят ти косата
и отнасят самотата.
Разбуждат светлината.
Възраждат тишината.
Жълтите листа успокояват простотата.
Изтощават студенината.
Прикриват нищетата.
Умилостивяват грозотата.
Трепериш във гората изтощена.
И чакаш топлината осквернена.
Галиш липсата родена.
Искаш любовта неопростена.
Чакаш там ожесточена.
С надежда примирена.
С очи на опетнена.
С любов несподелена.
Огромен, страшен, изморен.
Усмихнат, светъл, просветлен.
Оранжеви листа покриват същността ти.
Вековни дървеса приютяват любовта ти.
Сам на пейката стоиш.
С премръзнали ръце.
С отрязани криле.
С откраднатите викове.
Ветровете брулят ти косата
и отнасят самотата.
Разбуждат светлината.
Възраждат тишината.
Жълтите листа успокояват простотата.
Изтощават студенината.
Прикриват нищетата.
Умилостивяват грозотата.
Трепериш във гората изтощена.
И чакаш топлината осквернена.
Галиш липсата родена.
Искаш любовта неопростена.
Чакаш там ожесточена.
С надежда примирена.
С очи на опетнена.
С любов несподелена.
© Рен Леан All rights reserved.
