10 nov 2008, 10:22

Откраднати викове 

  Poesía
479 0 0
Летен, златен, разхладен.
Огромен, страшен, изморен.
Усмихнат, светъл, просветлен.

Оранжеви листа покриват същността ти.
Вековни дървеса приютяват любовта ти.

Сам на пейката стоиш.
С премръзнали ръце.
С отрязани криле.
С откраднатите викове.

Ветровете брулят ти косата
и отнасят самотата.
Разбуждат светлината.
Възраждат тишината.

Жълтите листа успокояват простотата.
Изтощават студенината.
Прикриват нищетата.
Умилостивяват грозотата.

Трепериш във гората изтощена.
И чакаш топлината осквернена.
Галиш липсата родена.
Искаш любовта неопростена.

Чакаш там ожесточена.
С надежда примирена.
С очи на опетнена.
С любов несподелена.

© Рен Леан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??