10 nov 2008, 10:22

Откраднати викове

  Poesía
623 0 0
Летен, златен, разхладен.
Огромен, страшен, изморен.
Усмихнат, светъл, просветлен.

Оранжеви листа покриват същността ти.
Вековни дървеса приютяват любовта ти.

Сам на пейката стоиш.
С премръзнали ръце.
С отрязани криле.
С откраднатите викове.

Ветровете брулят ти косата
и отнасят самотата.
Разбуждат светлината.
Възраждат тишината.

Жълтите листа успокояват простотата.
Изтощават студенината.
Прикриват нищетата.
Умилостивяват грозотата.

Трепериш във гората изтощена.
И чакаш топлината осквернена.
Галиш липсата родена.
Искаш любовта неопростена.

Чакаш там ожесточена.
С надежда примирена.
С очи на опетнена.
С любов несподелена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рен Леан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...