10.11.2008 г., 10:22 ч.

Откраднати викове 

  Поезия
485 0 0
Летен, златен, разхладен.
Огромен, страшен, изморен.
Усмихнат, светъл, просветлен.

Оранжеви листа покриват същността ти.
Вековни дървеса приютяват любовта ти.

Сам на пейката стоиш.
С премръзнали ръце.
С отрязани криле.
С откраднатите викове.

Ветровете брулят ти косата
и отнасят самотата.
Разбуждат светлината.
Възраждат тишината.

Жълтите листа успокояват простотата.
Изтощават студенината.
Прикриват нищетата.
Умилостивяват грозотата.

Трепериш във гората изтощена.
И чакаш топлината осквернена.
Галиш липсата родена.
Искаш любовта неопростена.

Чакаш там ожесточена.
С надежда примирена.
С очи на опетнена.
С любов несподелена.

© Рен Леан Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??