7 дек. 2007 г., 11:07

Открадното време

775 0 9

Във онзи миг се промених,
откраднах си от времето поспряло,
тогава в себе си открих
частицата любов - при мене долетяла.

Така приседнала до мен,
подаде ми ръка да я погаля.

И ето как попаднах в плен
на непознатата омая.

Не искаше в любов да й се вричам.
Изгубили се бяхме в тишината,
но исках аз след мен да тръгне,
за да се скриеме в тъмата.

Усещах устните и теб,
поне за малко моя бе,
аромат от кожата поех
и от галещите ти ръце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...