Във онзи миг се промених,
откраднах си от времето поспряло,
тогава в себе си открих
частицата любов - при мене долетяла.
Така приседнала до мен,
подаде ми ръка да я погаля.
И ето как попаднах в плен
на непознатата омая.
Не искаше в любов да й се вричам.
Изгубили се бяхме в тишината,
но исках аз след мен да тръгне,
за да се скриеме в тъмата.
Усещах устните и теб,
поне за малко моя бе,
аромат от кожата поех
и от галещите ти ръце.
© Николай Стойчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
