Във онзи миг се промених,
откраднах си от времето поспряло,
тогава в себе си открих
частицата любов - при мене долетяла.
Така приседнала до мен,
подаде ми ръка да я погаля.
И ето как попаднах в плен
на непознатата омая.
Не искаше в любов да й се вричам.
Изгубили се бяхме в тишината,
но исках аз след мен да тръгне,
за да се скриеме в тъмата.
Усещах устните и теб,
поне за малко моя бе,
аромат от кожата поех
и от галещите ти ръце.
© Николай Стойчев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
